Както бе споменато, Първата световна война за България завършва с подписването на съсипателния за българските национални интереси и за съдбата на стотици хиляди българи в Македония, Тракия и Западните покрайнини Ньойски мирен договор. Той се оказа разорителен и за добруджанските българи. тяхната драма в действителност започва много по-рано, още след края на Руско-турската война от 1877-1878 г,. когато цяла Северна Добруджа, чието население в мнозинството си е било българско, остава извън пределите на българската държава. Новите румънски власти веднага започват да затварят българските училища, църкви и читалища и на практика забраняват обучаването на български език. Същите методи се прилагат по-късно и към Южна Добруджа през периода 1913-1940 г., когато с изключение само на две от годините на Първата световна война тя също попада в пределите на румънската държава.
Преживели репресиите, добруджанските българи неотдавна предложиха денят 15 август да бъде отбелязван с траур в Добруджа, защото на този ден през 1916 г. се поставя началото на трагичните събития, довели до откарването на 25 хил. добруджански българи в концлагери в Молдова. Само една малка част от тях успяват да се завърнат по-късно по родните си места. За този също така малко известен геноцид разказва с документи и спомени в книгата си “Кървавата бразда на Добруджа – или румънските жестокости в Молдова 1916/1918 г.” Радослав Марков – внук на добруджански българин, преживял лагера на ужасите “ Биволаре”.
Крайовската спогодба от 1940 г., която върна Южна Добруджа на България, принуди 67 хил. българи от Северна Добруджа да оставят родните си места и да се преселят в границите на българската държава.
Райчевски, Ст., “Геноцидът над българите през XX век”, С., 2006, стр. 114
